18 March 2008
New Beginning...
Новото начало, това "велико" начало, което очаквах толкова дълго, дойде . И то преди доста време...Октомври 2007-ма още, но аз естесвено с моето бавно темпо, чак сега пиша. И да, много добре знам, че никой не ми чете блога. Логично е, та аз на никого не съм казала, че имам такъв. Защо ли? Може би не съм готова хората да ми четат мислите..хмм а тогава защо изобщо ги пиша?!? Няма значение...Мисля че не бях казала, защото нямаше да ме разберат. Но сега открих, че тук има хора, които имат блогове и то от много време..хмм та може и да се престраша да споделя с ...ами с Хрис :)) хехехе за нея се сещам дамм... тя има блог...ее много по-добър от моя, но няма значение. Все пак ще кажа. Иначе ми е много lonely.
Та бях тръгнала да говоря за новото начало. С Деси (ехх трябва да се видя и с нея скоро...ай мис хър соу мач) се радвахме супер много на тази възможност да отидем в град, където никой не ни познава. Аз наистина вярвах, че тук нещата няма да са същите, че ще бъде по-хубаво, че колегите ми ще бъдат най-готините хора и заедно ще творим, ще снимаме и ще се смеем. Мечти...май не се научих, че ако мечтаеш твърде много, след това ще ти е гадно. Ами какво стана...Аз отново не успях да създам хубавото първо впечатление. Даже първата седмица в университета гледах хората и си мислех "Заговори някого най-накрая!", но не...мълча си и си затъвам все повече и повече в собствения си срам. I hate myself!!! Отгоре на всичко разбрах, че в университета не е по-различно от гимназията. Ама наистина не е..или поне аз на такива хора попаднах. Защо пак трябва да се делим на групи, защо трябва винаги да има "готини" и "загубеняци"...Писна ми от тъпото разпределение. Искам да сме равни. Какво ми пука къде работят родителите ми, дали са богати или бедни, дали имам маркови дрехи и дали съм супер надута. Общо взето в университета се чувствам по-зле от колкото се чувствах в гимназията. Не че там бях от готините, но поне не ми пукаше...ама въобще. Даже увиквах тези, със супер голямото самочувствие. А сега...сега и това не мога да правя. Различно е. Тук преподавателите подкрепят профанността (да вметна едно благодаря на Маринова за тази чудесна дума, която може би не използвам на място, но поне я знам) или казано по друг начин - простащината.
Но не всичко е толкова гадно...хехехе иначе щях да си хвана първия влак за Монтана (в Северозападна България, не в Щатите) и нямаше да се върна. Тук се запознах и с много хора, които ме накараха да се чувствам сигурна в себе си. Даже ми помогнаха с толкова ниското ми самочувствие. За това благодаря на Бо, Боянка, Боката или Борянка хахаха това е един човек да отбележа ( една от страхотните ми съквартирантки), че ме подкрепя, че ми е приятелка, че ме запозна с приятелите си от Аявис, които са една невероятна банда и са прекрасни хора!!! Като по чудо в университета срещнах и Хриси (йейййй ай ем соу хепи ай мет хър), която е един страхотен човек и също така има супер печени и весели приятели. Изобщо като се замисля всичко си е ток и жици! :))))
А колегите... На мен вече няма да ми пука за тях и ще ходя на лекции, за да научавам нови неща, а не да контактувам с превзети, мислещи се за велики, хмм...хора (не че хора е подходяща дума) :))) Е да не пропусна да отбележа, че се срещат 2-3 свестни сред кочината....хаххахаха дамм...:)))) така е...
А сега отивам да уча по Испански.Обичам го този език!!!
Alalalalalaa life is wonderful...meaningful...wonderful! =)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Я какво виждам тук.
И аз съм спомената.
Лъв я, Кейт.
Искам да те гушна.
Post a Comment