Не очаквайте нищо смислено от мен, наистина. Ако не искате да си губите времето, то просто не четете. И без това не искам...

Но така, както съм си сама и мълчанието и тишината започват много да ми тежат, реших, че трябва някъде да напиша нещата, които са в главата ми. Нали ако не ги кажа или напиша ще ми стане нещо. Възможно е да ме заболи глава или ако не сега, то след 20 години може да имам проблеми със сърцето. Но е възможно и нищо да ми няма и ако ми няма ще се радвам, че тогава не съм решила да пиша истински неща, а не измислени както почти винаги правя. Въпреки това, не мога да поема този риск и да остарея болна и...стара. Нали?

Замислих се как...

Утре ще мине много бързо и след малко ще дойде ред и на дипломирането.

Днес мина много бързо също, а след много малко ще напусна поредната работа и ще се пенсионирам.

А вчера, е вчера още не е минала, но (ето поех си въздух) и мина. Хората, които обичам вече ги няма. Не, не че ги няма тук,а наистина ги няма. Нали знаете, хората остаряват и... и многоточие (не в онзи смисъл на многоточието).

"Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб." (Алън Александър, Милн "Мечо Пух") - това май много добре се вписва тука. Точно това... :)

Мразя когато при прожекция скоростта, не е еднаква както при снимането. А даже искам да е обратното. Защо да не снимаме с 24 кдр/сек, а да прожектираме с 19 например, а не с 96. Ако питате мен, направо цайттраферно трябва да минават прожекциите. (Ама със скоростта на снимането,а не на прожектирането, че иначе ще стане страшно!!!) Успях и себе си да объркам и даже май си поизмислих нещо. Но..шш никой не знае dear diary и никой няма да разбере.

И тази вечер ще ме е страх да легна и да заспя. Не заради хлебарките, с тях вече свикнах. Сладури! Страх ме е, че ще се събудя стара и сама, че все още ще съм тук, а не у дома, че всички вече ще са си отишли и никой няма да се сети за мен.

А утре, какво ли ще бъде тогава, когато вече и мен няма да ме има.

Много хубаво! :)

-----

П.П

Едва се сдържах да не изтрия тъпия пост или поне да пусна коментар по повод, как може да си толкова тъпа...да, Катя от преди 5 минути...УЖАСНООО!!!! :/ но все едно...от мен да мине -> "публикуване" (неее) охх ето на това му се казва вътрешна борба, в този случай изявена и външно. Е не се бия и не се хвърлям на земята като Джим Кери в "Аз, моя милост и Айрин", но пак...преживявам си го вътрешно.

Край!