16 February 2009

hey

http://www.youtube.com/watch?v=PIkWJZf33UY

Мразя София. Мразя я! Искам да се върна в Монтана и повече никога да не сещам за този град и за всичко....всичко!!! Въпреки приятелите, въпреки чувството за свобода, това е най-ужасният град.
Не заради градския, не е заради задръстванията, нито заради мръсния въздух и боклуците, а най-малко е заради бездомните кучета.
Не е вкъщи... не е....и най-малкото нещо е достатъчно, за да те разтрои толкова, че да ти се прииска да не си идвал въобще.
Защото съм принудена да стоя тука, където на пръв поглед е забавно, но изпускам най-хубавите неща. Изпускам много хубави моменти с хората, който обичам. (блаа.... бозаа)
А трябва да стоя на място, където на никого, ама на НИКОГО не му пука за мен. Или дори така да ми се е струвало, то не е било истина.
Защото като си си вкъщи, дори да сгафиш, хората около теб не се настрой ват срещу теб. Те те обичат такъв какъвто си, не те карат да се чувстваш все едно не трябва да си там, където си. Не се съгласяват с теб, за да те нападнат после със същото нещо. Не те съдят за това, че не си като тях, че не си идеален!!!
Лошото на София е, че е толкова голяма, че дори най, ама най-малкото неприятно нещо да ти се случи и вече се чувстваш сам и изгубен. Сам...ама наистина сам. Защото тогава хората ще ти обърнат гръб и е...не е като да си си у дома. Затова мразя София...не града, а хората.

В момента повече от всичко искам да се прибера и никога, ама никога да не се връщам тука.
Писна ми да търпя...да продължавам да стоя тук и да правя неща, които не искам. Не искам да правя нищо друго, освен да бъда близо до хората...даа бозата отново....тъпо е, но няма по-нелигави думи, явно...

И след години ще съжалявам толкова много, че съм заубила толкова много време в преселдване на някакви общоприети идеали.

И цялата драма е в това, че колкото и да искам не мога. И няма да се върна. Не защото не искам, а защото не може, просто не може...

Ще продължа да си стоя тук и ще живея с някакви хора, а тези, които наистина обичам ще виждам веднъж в месеца, после по-рядко и по-рядко...и после...просто ще спра.

3 comments:

Unknown said...

Ама Кате бе... какво стана..

Nina said...

прибери се в Монтана незабавно и не се връщай, докато не ти стане по-добре! въобще не ми пука какви лекции ще изпуснеш
*hug* *hug*

we said...

abe to lekciite si gi izpuskam i tuka da sum, rabotata e problemut :(